Аз може би пак те обикнах
587
0
0
Аз може би пак те обикнахза миг, за секунда дори.Със новите дрехи не свикнах,ти някак си все ми тежиш.
Нали тръгнах, нали те оставих?Нали нямаше вече сърца?Нали уж ги прободохме самос нажежена до болка игла...
А си толкова крайно далечен,само в мислите си те градяи те сривам докрай... нечовечно...за да няма любов в тази плът.
Но щом седна пред листа смълчанона умрялото давам живот.Мисълта ти – нестихваща рана -ме превръща в остатъчен зов...
Нали тръгнах, нали те оставих?Нали нямаше вече сърца?Нали уж ги прободохме самос нажежена до болка игла...
За обичане вече е късно,построихме дебели стени,зад които луната залязва,а със нея... залязваш и ти.
Аз може би пак те обичам,прости ми, но само за миг.Сега продължавам да тичамс живота... и ти побегни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Всички права запазени
