Аз, морето и нощта...

                           ... някога в Атлантика

Нощта подгони вечерта

и сляха се вода и бряг,

прибоя с бялата черта

изчезна в падащия мрак...

Чернее сляпото небе

и блъскат се вълна с вълна-

със Вятърът съм насаме

изгубен в нощната мъгла...

Тревожно взирам се напред:

мъртвило, мрак и пустота

и няма бряг, вода навред...

(Жестока, дива красота!..)

А трябва ми една звезда,

от всичките една поне-

без нея все вода, вода

и хоризонти от небе...

Но кой да ми покаже, кой

как Времето да върна пак

обратно в тихият прибой

на топлият и южен бряг,

където влюбена жена

с изящна, смугла красота                       

и с дрехи само от цветя-

безумна страст ми обеща!..

...А в самотата подивял

понякога съзирам фар,

подгонвам го обезумял

(о нека е мираж макар!..),

но той изчезва точно тъй

и както се е появил

и пак: вода, мечта за бряг

и Вятър из нощта завил...

д-р Коста Качев