kleopatrasv (Светлана Тодорова)
251 571
29.10.2010 г., 9:11 ч.

Аз не плача, плачат стиховете ми поройни... 

  Поезия » Бели стихове
1204 1 3

 

 

Вали,
а изгубилите се сълзи
неусетно се стичат на капки тревожни.
Замълчи,
чуй пожълтелите листи
как падат безшумно спокойни.
Не говори,
че се отронват без следи
и дълго пътуват с шепоти незнайни.
Не мисли,
че мокрите треви
веднага попиват вълненията безкрайни.
Чуй,
дъждът си ръми
и сърдито майстори въздишки дъждовни.
Не стой,
а с топлите си длани
укроти вятъра и топъл полъх утре обещай ми
и нищо друго не прави,
че събуждащите се лъчи

надничат ожаднели и неспокойни.
Не плачи,
и аз не плача,  разбери,
плачат стиховете ми само поройни...

 

от поредицата "Дъждовни мисли"

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??