Oct 29, 2010, 9:11 AM

Аз не плача, плачат стиховете ми поройни... 

  Poetry » White poetry
1296 1 3

 

 

Вали,
а изгубилите се сълзи
неусетно се стичат на капки тревожни.
Замълчи,
чуй пожълтелите листи
как падат безшумно спокойни.
Не говори,
че се отронват без следи
и дълго пътуват с шепоти незнайни.
Не мисли,
че мокрите треви
веднага попиват вълненията безкрайни.
Чуй,
дъждът си ръми
и сърдито майстори въздишки дъждовни.
Не стой,
а с топлите си длани
укроти вятъра и топъл полъх утре обещай ми
и нищо друго не прави,
че събуждащите се лъчи

надничат ожаднели и неспокойни.
Не плачи,
и аз не плача,  разбери,
плачат стиховете ми само поройни...

 

от поредицата "Дъждовни мисли"

© Светлана Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??