Аз не плача, плачат стиховете ми поройни...
Вали,
а изгубилите се сълзи
неусетно се стичат на капки тревожни.
Замълчи,
чуй пожълтелите листи
как падат безшумно спокойни.
Не говори,
че се отронват без следи
и дълго пътуват с шепоти незнайни.
Не мисли,
че мокрите треви
веднага попиват вълненията безкрайни.
Чуй,
дъждът си ръми
и сърдито майстори въздишки дъждовни.
Не стой,
а с топлите си длани
укроти вятъра и топъл полъх утре обещай ми
и нищо друго не прави,
че събуждащите се лъчи
надничат ожаднели и неспокойни.
Не плачи,
и аз не плача, разбери,
плачат стиховете ми само поройни...
от поредицата "Дъждовни мисли"
© Светлана Тодорова All rights reserved.
