9.10.2021 г., 17:14

Аз не съм поет

808 0 2

Аз не съм поет

и не ще мога

красиво да те слъжа.

 

Месецът си взе

и двата рога.

Остави ни ненужен

 

пролог към нещо

дето няма го

върху нашите длани.

 

Всяка насрещност

между двамата

дреме в безсъзнание.

 

Аз не съм поет

и не ще мога

красиво да те слъжа.

 

Слънцето си взе

скромния огън

и спря се да ни служи.

 

Гледах през витраж-

фалшива цветност

на обич се престори.

 

Краят си е наш,

кокетностите

нека помнят хората.

 

Аз не съм поет

и не ще мога

красиво да те слъжа.

 

Сърцето си взе

със тебе сбогом.

Нормално да е тъжно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...