9.10.2021 г., 17:14

Аз не съм поет

817 0 2

Аз не съм поет

и не ще мога

красиво да те слъжа.

 

Месецът си взе

и двата рога.

Остави ни ненужен

 

пролог към нещо

дето няма го

върху нашите длани.

 

Всяка насрещност

между двамата

дреме в безсъзнание.

 

Аз не съм поет

и не ще мога

красиво да те слъжа.

 

Слънцето си взе

скромния огън

и спря се да ни служи.

 

Гледах през витраж-

фалшива цветност

на обич се престори.

 

Краят си е наш,

кокетностите

нека помнят хората.

 

Аз не съм поет

и не ще мога

красиво да те слъжа.

 

Сърцето си взе

със тебе сбогом.

Нормално да е тъжно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...