Аз не съм поет
Аз не съм поет
и не ще мога
красиво да те слъжа.
Месецът си взе
и двата рога.
Остави ни ненужен
пролог към нещо
дето няма го
върху нашите длани.
Всяка насрещност
между двамата
дреме в безсъзнание.
Аз не съм поет
и не ще мога
красиво да те слъжа.
Слънцето си взе
скромния огън
и спря се да ни служи.
Гледах през витраж-
фалшива цветност
на обич се престори.
Краят си е наш,
кокетностите
нека помнят хората.
Аз не съм поет
и не ще мога
красиво да те слъжа.
Сърцето си взе
със тебе сбогом.
Нормално да е тъжно.
© Мариян All rights reserved.
