Аз не съм те преборила, Обич
Аз не съм те преборила, Обич!
Аз не съм ти ушивала дреха...
И къде те открих, не си спомних...
Но ме топлеше тази утеха -
щом те имах и щом те делих,
ще е светло в душата ми вечно...
И на всеки самотник аз бих
подарила надежда със нежност,
без надменност, укор, покана,
безразличният поглед от камък...
тъй ненужни за тоз, който страда
и загубил е пътя си... Залък
от надежда и обич му трябват!
Толкоз малко и толкова просто...
Без признания, почест, награда,
тя – усмивката, двама ще стопли...
Аз не съм те преборила, Обич!
С теб родих се и с теб ще живея!
И със всеки печален самотник
ще деля твойта топла утеха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
