Oct 15, 2010, 11:54 PM

Аз не съм те преборила, Обич

  Poetry
1.5K 0 18

Аз не съм те преборила, Обич!

Аз не съм ти ушивала дреха...
И къде те открих, не си спомних...
Но ме топлеше тази утеха - 

щом те имах и щом те делих,
ще е светло в душата ми вечно...
И на всеки самотник аз бих
подарила надежда със нежност,
без надменност, укор, покана,
безразличният поглед от камък...
тъй ненужни за тоз, който страда
и загубил е пътя си... Залък
от надежда и обич му трябват!
Толкоз малко и толкова просто...
Без признания, почест, награда,
тя – усмивката, двама ще стопли...
Аз не съм те преборила, Обич!
С теб родих се и с теб ще живея!
И със всеки печален самотник
ще деля твойта топла утеха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!
  • Страхотно е
  • Петя, радвам се, че беше тук!
    Коригирах стихотворението с малко помощ,
    за което съм благодарна!
  • Много ми хареса!
    Поздравления!
  • Исках да кажа, че по принцип всеки има право на мнение, стига да няма злоба... Нищо лично. Подкрепям вашето мнение. Извинявам се, ако съм засегнала някого или пък съм дала вид, че се правя на оригинална. Не е била това целта ми. Всичко хубаво.
    Геновева, благодаря ти много!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...