2.12.2014 г., 20:24

Аз... не знам

926 0 4

Аз не знам от какво съм обсебен.

И не знам как да бъда презрян.

Аз не знам и дали съм потребен.

И не знам що е кралство без крал.

 

Аз не знам как се спира сълзата,

как разпалва жаравата - плам,

колко струват на птица - крилата,

как се пие от болка и срам.

 

Аз не знам на пътеката  края,

на гората  рожденият ден,

как да пипна небето, безкрая,

как да стана щом падна сломен.

 

Аз не знам как да дишам и плача.

И не знам как се става герой.

Само знам че Луната ме чака,

и е там... за да плаче със мен.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валдемар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Душевен плач са думите ти...
  • Луната си е луна - тя винаги ще те чака,
    ноооооо туй което до сега не знаеш да разбереш е задача!
    Ми тъй де... нали за това сме тук на света,
    да научаваме разни нови неща.
    Да изживеем всеки миг един
    и за него да БлагоДарим!
  • Чака(х) те.
    "...познатата стара Луна." дето "Има друго лице за поети."
  • В луната е спасението,Валдемар!Малко тъжно, но луната ще те научи!
    Харесах и го оценявам!Поздрави от мен е хубав ден!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...