Valdemaro (Валдемар)
66 181
2.12.2014 г., 20:24 ч.

Аз... не знам 

  Поезия
630 0 4

Аз не знам от какво съм обсебен.

И не знам как да бъда презрян.

Аз не знам и дали съм потребен.

И не знам що е кралство без крал.

 

Аз не знам как се спира сълзата,

как разпалва жаравата - плам,

колко струват на птица - крилата,

как се пие от болка и срам.

 

Аз не знам на пътеката  края,

на гората  рожденият ден,

как да пипна небето, безкрая,

как да стана щом падна сломен.

 

Аз не знам как да дишам и плача.

И не знам как се става герой.

Само знам че Луната ме чака,

и е там... за да плаче със мен.

 

 

© Валдемар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Душевен плач са думите ти...
  • Луната си е луна - тя винаги ще те чака,
    ноооооо туй което до сега не знаеш да разбереш е задача!
    Ми тъй де... нали за това сме тук на света,
    да научаваме разни нови неща.
    Да изживеем всеки миг един
    и за него да БлагоДарим!
  • Чака(х) те.
    "...познатата стара Луна." дето "Има друго лице за поети."
  • В луната е спасението,Валдемар!Малко тъжно, но луната ще те научи!
    Харесах и го оценявам!Поздрави от мен е хубав ден!
Предложения
: ??:??