Dec 2, 2014, 8:24 PM

Аз... не знам

  Poetry
927 0 4

Аз не знам от какво съм обсебен.

И не знам как да бъда презрян.

Аз не знам и дали съм потребен.

И не знам що е кралство без крал.

 

Аз не знам как се спира сълзата,

как разпалва жаравата - плам,

колко струват на птица - крилата,

как се пие от болка и срам.

 

Аз не знам на пътеката  края,

на гората  рожденият ден,

как да пипна небето, безкрая,

как да стана щом падна сломен.

 

Аз не знам как да дишам и плача.

И не знам как се става герой.

Само знам че Луната ме чака,

и е там... за да плаче със мен.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валдемар All rights reserved.

Comments

Comments

  • Душевен плач са думите ти...
  • Луната си е луна - тя винаги ще те чака,
    ноооооо туй което до сега не знаеш да разбереш е задача!
    Ми тъй де... нали за това сме тук на света,
    да научаваме разни нови неща.
    Да изживеем всеки миг един
    и за него да БлагоДарим!
  • Чака(х) те.
    "...познатата стара Луна." дето "Има друго лице за поети."
  • В луната е спасението,Валдемар!Малко тъжно, но луната ще те научи!
    Харесах и го оценявам!Поздрави от мен е хубав ден!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...