Аз не знам от какво съм обсебен.
И не знам как да бъда презрян.
Аз не знам и дали съм потребен.
И не знам що е кралство без крал.
Аз не знам как се спира сълзата,
как разпалва жаравата - плам,
колко струват на птица - крилата,
как се пие от болка и срам.
Аз не знам на пътеката края,
на гората рожденият ден,
как да пипна небето, безкрая,
как да стана щом падна сломен.
Аз не знам как да дишам и плача.
И не знам как се става герой.
Само знам че Луната ме чака,
и е там... за да плаче със мен.
© Валдемар Todos los derechos reservados