2 dic 2014, 20:24

Аз... не знам

  Poesía
929 0 4

Аз не знам от какво съм обсебен.

И не знам как да бъда презрян.

Аз не знам и дали съм потребен.

И не знам що е кралство без крал.

 

Аз не знам как се спира сълзата,

как разпалва жаравата - плам,

колко струват на птица - крилата,

как се пие от болка и срам.

 

Аз не знам на пътеката  края,

на гората  рожденият ден,

как да пипна небето, безкрая,

как да стана щом падна сломен.

 

Аз не знам как да дишам и плача.

И не знам как се става герой.

Само знам че Луната ме чака,

и е там... за да плаче със мен.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валдемар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Душевен плач са думите ти...
  • Луната си е луна - тя винаги ще те чака,
    ноооооо туй което до сега не знаеш да разбереш е задача!
    Ми тъй де... нали за това сме тук на света,
    да научаваме разни нови неща.
    Да изживеем всеки миг един
    и за него да БлагоДарим!
  • Чака(х) те.
    "...познатата стара Луна." дето "Има друго лице за поети."
  • В луната е спасението,Валдемар!Малко тъжно, но луната ще те научи!
    Харесах и го оценявам!Поздрави от мен е хубав ден!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...