LONTANA (Даша)
246 1356
19.01.2009 г., 11:29 ч.

Аз, несъвършеният 

  Поезия » Друга
1162 0 20

 

АЗ, НЕСЪВЪРШЕНИЯТ

(провокирана провокация)

 

От кал ме сътвори,

отскубна косъм от рогатия,

в ризата ми го приши,

от своя дъх ми даде,

в райската градина ме целуна,

отрони тридесет сълзи

и ме предаде...

На живота.

Той кръста ми скова,

ръцете си във кръв изми

и ме осъди.

Доживотно.

Щом проходих,

кръста си понесох

по отредената ми Via Dolorosa.

Жените ми до мен вървяха.

Всичките.

Майка ми за мъките ми плачеше.

Сестра ми Магдалена,   

следваше ме в мъките.

Моята жена децата раждаше

и миеше краката ми.

А Ева, грешната,

подаваше ми ябълки.

За жаждата.

Отдавна минах тридесет и три.

Знам, на върха ме чакаш.

Близо съм.

И гвоздеи си нося.

Когато стигна там,

ме разпъни.

Въз моя кръст.

А после...

на червеите в черната ме остави.

Пак да стана пръст.

Аз знам, че няма да възкръсна.

От дявола по-грешен съм.

(Неговия косъм носех в ризата).

Не се смирих до смърт, защото

на живот осъден бях.

Брат си Авел го убих.

От завист.

Завиждах му за бащината обич.

И брата си Иисус на смърт предадох.

Не му повярвах,

че него си избрал

словото ти да разнася.

«Убийте го! Лъжец!» крещях обезумял,

тежки камъни по него хвърлях,

храчих във лицето му.

Търговецът във храма бях.

Крадях, продавах и предавах,

а с парите си купувах индулгенции.

За опрощение.

И много сладки ябълки изядох.

Жаден бях... а Царството Ти

беше на върха, далече.

После други ме окрадоха.

И обеднях.

Прегърбен, изпод тежкия товар,

едвам се влачих.

За насъщния земята чоплих,

от болка нечовешка вих.

Боляха много раните

от камъните, дето други хвърляха по мене...

Залисан в битките, във болките,

в гонитбата на времето,

не повярвах в Царството Ти.

Прости ми, Боже, ако можеш...

Нима вината е във мен,

че ти такъв ме сътвори

по образ и подобие на теб,

но... кален, земен,

дяволски несъвършен?

 

 

 

© Даша Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чета и ми е "кално" и тихо,много тихо.....!

    Прости ни Господи!
  • Тома, съжалявам че дължината не е по твоя вкус. Мързела ти не ме касае, а това че все пак прочитането ти е дало идея, ме радва.

    tanq_mezeva (Таня Мезева), точно там е казуса - че човекът има разум, но не винаги действа като осъзнато същество. Забравяйки, че Бог се е погрижил за него, давайки му от своя дух. Той гледа на него като на някакво свръхестествено същество, което ще го спаси, прости, ще му помогне, ще го обвинява. Давайки му и съблазанта, той е осмислил живота му - да види и победи в себе си т.н. Дявол т.е. злото. Сам. С разума си. С духа си. Ако успее, значи е открил рая, защото това е най-голямата сила и щастие - да бъдеш в мир със себе си. Ако не успее, живее в ада - тук на земята, в постоянна неудовлетвореност и борба със себе си. Е, поне така мисля аз.

    Благодаря на всички, които се спряха тук.
  • Пиши, Даша! Имаме нужда от "скалпела" ти!....
  • Силно! Хора сме! Искренни поздрави! Отива в любими
  • Много дълго. НАправо ме мързи и разбор да му правя. Но пък от него ми дойде една чудесна идея за бъдещ мой стих. Което може да струва много повече от едно "браво", поне от моя гледна точка...
  • Боли тук ...
  • !!! Поздрави
  • При такъв стих, думите са излишни!!!
  • ...........
    Забелязала съм, че ми е трудно да те коментирам...
  • Бог прощава греховете ни, чрез покаяние, но вярата също е дар Божи, а ако Бог не ни е дарил с нея...?
    Превъзходна и силна творба!!!
    Поздрави!
  • Невероятно е.. Поздравления.Хареса ми много.
    (Рядко пиша коментари,но тук си заслуужава)
  • Божествената искра у всеки от нас е възможност да постигаме съвършенство или поне да се стремим към него.
  • Дяволски несъвършен...

    "...и нося извечната пъклена мъка
    на хаос, устремен към хармония..."

    Ще се връщам много пъти тук...
  • думи нямам...

    Даша!*
  • ...*

    Даша!
  • ^^^ Възхитена съм! Много силен стих! Поздравления!
  • Несъвършени сме, така сме създадени, дори и да го осъзнаваме, няма да станем съвършени, защото чувстваме, а чувствата са многолики и пораждат действия... Така мисля аз...
    Страхотен стих!
  • Тежък стих, под който думите ми биха безславно увиснали!!!
    Покланям ти се, Даша!!!
  • Определено ми направи впечатление.Поздрави!
  • Невероятно е Даша!
    Мисля, че вината е основно в нас!
    Човекът е осъзнато същество!
Предложения
: ??:??