Аз няма да живея! Просто ще съществувам...
Аз няма да живея! Просто ще съществувам...
Следи от сълзи има по лицето още,
а блясъкът в очите ми е избледнял...
Сгушена до стената късно нощем,
изпивам поредната чаша, с печал.
Боли ме... а сърцето ми бавно отмерва
последните дни, преди да заспя завинаги.
Споменът с отровни стрели ме замерва
и ми напомня за лъжливите ти очи.
Чудя се как можа да ме замениш
за момиче красиво, но което няма душа...
След време, знам, че ще се промениш,
но ще е твърде късно за това...
Аз няма да живея! Просто ще съществувам.
Ще бъда човек, но сред мъртви души...
Без тръпка и обич чужди устни ще целувам
и ще прикривам тъгата с лъжи.
Минеш ли край мен - не ме поглеждай!
Не ме изпивай с погледа твой!
Срещнеш ли ме - глава навеждай,
съжалявай, че не беше мой!
Цветя красиви не изпращай вече,
по телефона късно нощем не звъни!
Обичам те, но стой от мен далече,
сега е твоя ред да те боли!!!!!!
© something else Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Натъжи ме, Виленце!
Продължи напред. Ще преболи!
Прегръщам те! -
Чудесно стихотворение, много искрено, много емоционално - пропито с толкова голяма болка. И все пак е чудесно. Безкрайно лирично и мелодично.
-
Усмихни се прекрасна , Вилияна!
Прости и продължи по пътя си,
там ще срещнеш който трябва.С обич. -
Не се отчайвай, Вили!!! Надживей го!!!
Поздравления!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
за момиче красиво, но което няма душа...
След време, знам, че ще се промениш,
но ще е твърде късно за това...
Ах, че хубаво казано... както и цялото стихотворение... разкошно е, благодаря ти!