9.06.2007 г., 0:17

Аз няма да спра/във стих да Ви възпявам-Ицо/Романтика/Етчи,Гери/риа/,Дари и Ванина Love/-Обичам ви!

792 0 17

Аз няма да спра да описвам
красотата, любовтта, мечтите...
с мастило върху листа ще рисувам
буквите, опиянени от моите чувства.


Аз няма да спра да обичам
всеки, който се е докоснал с добро до душата ми
и е посял частичка от себе си в моето сърце,
с искрени човешки ръце...


Аз няма да спра да се радвам -
макар през сълзи, ще творя.
Обичам стиховете - и моите, и чуждите:
те ми дават криле да полетя...


Аз няма да спра - не мога-
с душата си да съпреживявам с вас,
поети мили, вашата мъка и печал
са моя болка, моя тъга и тревога.


P.С:Аз във стих ви възпявам:
Ицо роматика, Етчи, Гери/риа/, Дари и /Love/Ванина,
а и още много има като мен и вас...
Които страдат и съпреживяват нашата и мойта болка,
пишат стиховете си с любов за нас! Обичам ви от цялата си душа!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти много,мила Тина!
  • Откровение!!!
    Поздрав, за написаната обич!
    Хиляди усмивки!
  • И аз ти Благодаря,мила Гери!
    Прегръщам те!!!
  • Сърцата ни се посрещат, Лунна сянко! За да сме всички тук, пристрастени към сайта, значи че имаме нужда един от друг. Защото от споделената болка ни олеква, а със споделената радост зареждаме и другите с щастие. Не винаги хората, с които живеем ни разбират, а човек има нужда от изповед. Храм "Откровения" е отворен за всеки, за да пречисти душата си с поезия... Прегръщам те и ти благодаря!
  • И аз ви прегръщам!
    Прекрасни сте!
    Обичам ви!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...