9 jun 2007, 0:17

Аз няма да спра/във стих да Ви възпявам-Ицо/Романтика/Етчи,Гери/риа/,Дари и Ванина Love/-Обичам ви!

  Poesía
791 0 17

Аз няма да спра да описвам
красотата, любовтта, мечтите...
с мастило върху листа ще рисувам
буквите, опиянени от моите чувства.


Аз няма да спра да обичам
всеки, който се е докоснал с добро до душата ми
и е посял частичка от себе си в моето сърце,
с искрени човешки ръце...


Аз няма да спра да се радвам -
макар през сълзи, ще творя.
Обичам стиховете - и моите, и чуждите:
те ми дават криле да полетя...


Аз няма да спра - не мога-
с душата си да съпреживявам с вас,
поети мили, вашата мъка и печал
са моя болка, моя тъга и тревога.


P.С:Аз във стих ви възпявам:
Ицо роматика, Етчи, Гери/риа/, Дари и /Love/Ванина,
а и още много има като мен и вас...
Които страдат и съпреживяват нашата и мойта болка,
пишат стиховете си с любов за нас! Обичам ви от цялата си душа!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти много,мила Тина!
  • Откровение!!!
    Поздрав, за написаната обич!
    Хиляди усмивки!
  • И аз ти Благодаря,мила Гери!
    Прегръщам те!!!
  • Сърцата ни се посрещат, Лунна сянко! За да сме всички тук, пристрастени към сайта, значи че имаме нужда един от друг. Защото от споделената болка ни олеква, а със споделената радост зареждаме и другите с щастие. Не винаги хората, с които живеем ни разбират, а човек има нужда от изповед. Храм "Откровения" е отворен за всеки, за да пречисти душата си с поезия... Прегръщам те и ти благодаря!
  • И аз ви прегръщам!
    Прекрасни сте!
    Обичам ви!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...