Jun 9, 2007, 12:17 AM

Аз няма да спра/във стих да Ви възпявам-Ицо/Романтика/Етчи,Гери/риа/,Дари и Ванина Love/-Обичам ви!

  Poetry
794 0 17

Аз няма да спра да описвам
красотата, любовтта, мечтите...
с мастило върху листа ще рисувам
буквите, опиянени от моите чувства.


Аз няма да спра да обичам
всеки, който се е докоснал с добро до душата ми
и е посял частичка от себе си в моето сърце,
с искрени човешки ръце...


Аз няма да спра да се радвам -
макар през сълзи, ще творя.
Обичам стиховете - и моите, и чуждите:
те ми дават криле да полетя...


Аз няма да спра - не мога-
с душата си да съпреживявам с вас,
поети мили, вашата мъка и печал
са моя болка, моя тъга и тревога.


P.С:Аз във стих ви възпявам:
Ицо роматика, Етчи, Гери/риа/, Дари и /Love/Ванина,
а и още много има като мен и вас...
Които страдат и съпреживяват нашата и мойта болка,
пишат стиховете си с любов за нас! Обичам ви от цялата си душа!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти много,мила Тина!
  • Откровение!!!
    Поздрав, за написаната обич!
    Хиляди усмивки!
  • И аз ти Благодаря,мила Гери!
    Прегръщам те!!!
  • Сърцата ни се посрещат, Лунна сянко! За да сме всички тук, пристрастени към сайта, значи че имаме нужда един от друг. Защото от споделената болка ни олеква, а със споделената радост зареждаме и другите с щастие. Не винаги хората, с които живеем ни разбират, а човек има нужда от изповед. Храм "Откровения" е отворен за всеки, за да пречисти душата си с поезия... Прегръщам те и ти благодаря!
  • И аз ви прегръщам!
    Прекрасни сте!
    Обичам ви!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...