Аз няма да съм първия неверник!
Защо се заблуждавате с надежда,
крепяща превъзбудения фалш?
Животът мъдро всекиму отрежда.
Блаженство ли, болезнена печал?...
Един на друг се лъжем във очите,
че обич ще раздаваме до смърт.
Аритмията, свила ни душите
разголва абстинентната ни плът.
А искаме да бъдем по-възвишени,
но просто сме клиширани придатъци
на своята предвидена наивност,
превърнала ни в кошче за отпадъци...
И всяка нощ е, дълго безутешна,
а дните са логични до жестокост.
Търкаляме се в бившата си нежност
и немощно мечтаем за любов...
Уплашени и тихи се прикриваме.
Под покриви живеем, но без дом.
Студено е. Огнището изстива,
щом гола влезе истината с взлом.
Тогава се присещам, лично аз
за всичките попарени дървета
от сушата на слънчевия гняв
и дъждовете, не измислил ги поета.
Реалност, подлудила ни от глад.
Човек да се зачуди - Що е жал?
Комфорта на луксозния ни ад
предлага Божи кръст или кинжал.
Аз няма да клеймя това обичане
и няма да съм първия неверник.
Лъжата от копнеж е грешно вричане
и знак за утопична непотребност.
Накрая ще е блудкаво. Безлично.
Досущ, като фалшивата надежда.
Илюзията - чувство фантастично,
за слепия е болка, да проглежда...
Стихопат.
/Danny Diester/
16.08.2021
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
