Аз пак съм жив

Душата ми пътува към безкрая

свободна, волна, даже и без срам!

Когато изненада ме оная

с косата бях самотен и пиян!

Тя взе бутилката, донесе чаша,

напълни я до горе, до ръба.

Дали помисли, че ще се изплаша

не знам, но ме погледна със тъга!

А аз четвърта чаша пиех вече

и някак си ми беше все едно!

Тя каза тихо: тръгвай с мен, човече!

На място ще си вече по-добро!

Там барове ще има ли, кажи ми,

и знойни хубавици, алкохол?

Ако го има тръгвам с теб, води ме!

О, има, каза тя, и то са бол!

Не се поколебах и тръгнах с нея

веднага щом подаде ми ръка!

Отново ще съм аз, и ще живея

макар и тук, от другата страна!

01.02.2021 г.