Аз пак съм жив
751
0
0
Аз пак съм жив
Душата ми пътува към безкрая
свободна, волна, даже и без срам!
Когато изненада ме оная
с косата бях самотен и пиян!
Тя взе бутилката, донесе чаша,
напълни я до горе, до ръба.
Дали помисли, че ще се изплаша
не знам, но ме погледна със тъга!
А аз четвърта чаша пиех вече
и някак си ми беше все едно!
Тя каза тихо: тръгвай с мен, човече!
На място ще си вече по-добро!
Там барове ще има ли, кажи ми,
и знойни хубавици, алкохол?
Ако го има тръгвам с теб, води ме!
О, има, каза тя, и то са бол!
Не се поколебах и тръгнах с нея
веднага щом подаде ми ръка!
Отново ще съм аз, и ще живея
макар и тук, от другата страна!
01.02.2021 г.
© Георги Иванов All rights reserved.
