13.12.2014 г., 19:28 ч.

Аз плаках 

  Поезия » Любовна
540 0 9

                                                           А З    П Л А К А Х

              

 

                                                          Бях хубава, толкова хубава!

                                                          С чистотата на утринен полъх

                                                          обгърнах т в своята обич.

                                                          Като снежна покривка за семето

                                                          топлина и влага ти дадох.

                                                         С надежда и вяра зачаках,

                                                         но зърното в теб не покълна.

                                                         Тогава заплаках , но сълзите

                                                         като слана ме изгаряха,

                                                         росата напразно подирила.

                                                         Бях безнадежно самотна.

                                                         Бях хубава, толкова хубава,

                                                         скандално красива и млада –

                                                         Копнение в своята зрялост,

                                                         родило се сякаш на халост!

                                                         И тогава отново заплаках.

                                                         Два гълъбъ плакаха с мене,

                                                         в сърцето ми мир възродили,

                                                         но в утрото вече отлитнали.

                                                         От тебе ли бяха се скрили?

                                                         Оттогава немога да плача.

                                                         Оттогава за тебе се  моля...                                                        

                

 

 

 

 

 

 

 

 

   

                                                                                        

                                                       

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поплачи си да ти мине..., тъга по младост...!!!
  • Кръстина, Пламена, Никола, благодаря ви за хубавите коментари и високи оценки! Поздравявам и тримата и ви желая лека вечер!
  • Тъжно, но с вътрешна сила стихо,Стойне!добра работа!Оценявам я по достойнство!!Хубава неделна вечер!!
  • Малко тъжен, но иначе много красив
    и докосващ стих си сътворила Тони!
    Развълнува ме и много е силна твоята
    любовна лирика!
    Поздрави и най-висока оценка от мен!
  • Докосваща сърцето елегична изповед, сътворена много образно, с искрено
    чувство и поетично майсторство, посветена на любовта и болката от раздялата с любимия.
    Поздрави и за тъжната лирическа, и за прекрасната поетеса!
    Пожелавам щастлив късмет занапред и на двете!
  • Доче, Тина, Валка - благодаря ви приятели, че ме удостоихте с внимание.Трогната съм от позитивните ви коментари и високите оценки!
    Желая ви хубав ден!
  • Тъжно откровение!Изплакано...
  • Мила,Тони,развълнува ме с тази изплакана изповед!!Написала си чудесен стих!Бъди ми жива и здрава!Имаш поща
  • Не винаги направеното е достатъчно,
    но често е достатъчна причина,
    за болка, за вина и за обичане,
    макар да провокират само плач...
Предложения
: ??:??