Аз плаках
А З П Л А К А Х
Бях хубава, толкова хубава!
С чистотата на утринен полъх
обгърнах т в своята обич.
Като снежна покривка за семето
топлина и влага ти дадох.
С надежда и вяра зачаках,
но зърното в теб не покълна.
Тогава заплаках , но сълзите
като слана ме изгаряха,
росата напразно подирила.
Бях безнадежно самотна.
Бях хубава, толкова хубава,
скандално красива и млада –
Копнение в своята зрялост,
родило се сякаш на халост!
И тогава отново заплаках.
Два гълъбъ плакаха с мене,
в сърцето ми мир възродили,
но в утрото вече отлитнали.
От тебе ли бяха се скрили?
Оттогава немога да плача.
Оттогава за тебе се моля...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
