13.12.2014 г., 19:28

Аз плаках

673 0 9

                                                           А З    П Л А К А Х

              

 

                                                          Бях хубава, толкова хубава!

                                                          С чистотата на утринен полъх

                                                          обгърнах т в своята обич.

                                                          Като снежна покривка за семето

                                                          топлина и влага ти дадох.

                                                         С надежда и вяра зачаках,

                                                         но зърното в теб не покълна.

                                                         Тогава заплаках , но сълзите

                                                         като слана ме изгаряха,

                                                         росата напразно подирила.

                                                         Бях безнадежно самотна.

                                                         Бях хубава, толкова хубава,

                                                         скандално красива и млада –

                                                         Копнение в своята зрялост,

                                                         родило се сякаш на халост!

                                                         И тогава отново заплаках.

                                                         Два гълъбъ плакаха с мене,

                                                         в сърцето ми мир възродили,

                                                         но в утрото вече отлитнали.

                                                         От тебе ли бяха се скрили?

                                                         Оттогава немога да плача.

                                                         Оттогава за тебе се  моля...                                                        

                

 

 

 

 

 

 

 

 

   

                                                                                        

                                                       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поплачи си да ти мине..., тъга по младост...!!!
  • Кръстина, Пламена, Никола, благодаря ви за хубавите коментари и високи оценки! Поздравявам и тримата и ви желая лека вечер!
  • Тъжно, но с вътрешна сила стихо,Стойне!добра работа!Оценявам я по достойнство!!Хубава неделна вечер!!
  • Малко тъжен, но иначе много красив
    и докосващ стих си сътворила Тони!
    Развълнува ме и много е силна твоята
    любовна лирика!
    Поздрави и най-висока оценка от мен!
  • Докосваща сърцето елегична изповед, сътворена много образно, с искрено
    чувство и поетично майсторство, посветена на любовта и болката от раздялата с любимия.
    Поздрави и за тъжната лирическа, и за прекрасната поетеса!
    Пожелавам щастлив късмет занапред и на двете!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...