Аз повече заникъде не бързам
АЗ ПОВЕЧЕ ЗАНИКЪДЕ НЕ БЪРЗАМ
... аз повече заникъде не бързам – живея си във бавна самота –
във три дузини книги съм подвързан, отдавна вече спрях да ги чета,
омръзнах си – и, честно да ви кажа, до смърт ми писна вече да съм жив –
драскулчица неясна във пейзажа, оставена от нечий благ молив,
едва ли утре някой ще ме помни? – то, всъщност, май, че няма и защо,
живях като един щастлив бездомник – и брулнато от вятъра листо.
Не знам защо светът ме изостави? Зачеркна ме с най-черната черта.
Бях птицата над летните дъбрави, слетяла ви с Любов и Доброта.
Аз вярвам, че Надеждата се връща с Любов во нине, присно и во век.
Вселената превръща се във къша дори за най-самотния Човек.
26 май 2025 г.
гр. Варна, 18, 40 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
