Аз просто съм бяла
И не че съм глупава... аз просто съм бяла,
нелогично усмихвам се на твойте болежки,
и да хапеш свирепо – оставам си цяла,
и не търся виновник за чуждите грешки.
И не че не усещам шамарите люти,
когато от бяс заразен ме разнищваш,
аз просто съм бяла и не храня заблуди,
че ще спреш някой ден от инат да обиждаш.
И не че не виждам кървящите рани,
дълбани от думи – лекомислени, тежки,
аз просто в гърдите си слабости нямам
и не търся виновник за своите грешки.
И не че наивна съм... аз просто съм бяла,
надживяла съм цупене, преживяла съдбата,
ще съм винаги с теб и разкъсана–цяла,
не тая отмъщение, не разбирам войната...
И не че съм луда, аз просто съм бяла,
като сняг, като смях, като мисъл за нежност,
аз не мразя и в удар ответен не вярвам...
вярвам в теб и във мен... и моментната вечност!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Всички права запазени
Знам Дани, благодаря ти, че идваш при мен. Прави ми впечатление, че си съпричастна с много мои "състояния" 
