Аз се молех да валиш
Усещам по лицето ми как падат
капчици любов от твойте устни,
носят на душата ми наслада
и сърцето принуждават да препуска,
след теб, по твоите пътеки,
покрити с макови листа,
пристъпват пръстите ми леко,
по кожата ти восъчна вървя...
А всъщност ти ме очертаваш.
Рисуваш ме с разпуснати коси.
Целувките ти по лицето ми догарят,
върху ми тихичко ръмиш,
тъй топла, чувствена, обична,
разливаш любовта си, на вълни,
аз дълго молех да те срещна,
аз дълго молех да валиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
