dodic (Деян Димитров) dodic (Деян Димитров)
9 266
Mar 24, 2008, 9:54 AM

Аз се молех да валиш

  Poetry » Love
1.1K 0 15
 

 

Усещам по лицето ми как падат

капчици любов от твойте устни,

носят на душата ми наслада

и сърцето принуждават да препуска,

след теб, по твоите пътеки,

покрити с макови листа,

пристъпват пръстите ми леко,

по кожата ти восъчна вървя...

А всъщност ти ме очертаваш.

Рисуваш ме с разпуснати коси.

Целувките ти по лицето ми догарят,

върху ми тихичко ръмиш,

тъй топла, чувствена, обична,

разливаш любовта си, на вълни,

аз дълго молех да те срещна,

аз дълго молех да валиш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0