Аз се молех да валиш
Усещам по лицето ми как падат
капчици любов от твойте устни,
носят на душата ми наслада
и сърцето принуждават да препуска,
след теб, по твоите пътеки,
покрити с макови листа,
пристъпват пръстите ми леко,
по кожата ти восъчна вървя...
А всъщност ти ме очертаваш.
Рисуваш ме с разпуснати коси.
Целувките ти по лицето ми догарят,
върху ми тихичко ръмиш,
тъй топла, чувствена, обична,
разливаш любовта си, на вълни,
аз дълго молех да те срещна,
аз дълго молех да валиш!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Деян Димитров Todos los derechos reservados
