ustremena_ptica (Диа-непокорна)
48 989
3.05.2008 г., 14:59 ч.

Аз ще бъда няма... 

  Поезия » Любовна
797 0 5
 

Аз ще бъда няма...

 

Палач... тълпа...

Аплауди и призиви...

Удар... Боли!

Камшик... и - следа!

Няма да моля за милост,

ще остана цяла - гордост!

Боли... но - удряй!

Не се вглеждай

в насълзените очи!

Ръката по-високо,

жестоко извивай!

То, сърцето - мълчи...

Нито стон, нито звук

при всеки удар...

Искаш да чуеш да моля?

Но как се моли една

неверница

за милост...

И грешна,

на колене -

цяла гордост...

Горене!

Резки и белези...

Не се ослушвай,

ще чуеш само тишината...

Тя по-страшно,

дори зловещо,

понякога ехти...

Вслушай се в тълпата!

"Давай!... Не! Помилвай я..."

Не се разколебавай,

удряй - нека ме боли!

С болката

славей

в сърцето ми гнезди -

ще сътворя

поема, достойна

за поет...

Удряй!

Аз ще бъда няма...

© Диа-непокорна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И болката ражда стихове! Поздравления!
  • Изключително силен стих!Прегръдки,Диа!
  • Не бъди няма....с поздрав, славеят пее и в щастие!
  • Това е много силен стих... замисълът му малко ме обърка, докато може би разбрах контекста, но наистина ме трогна до болка! Поздрави!!!
  • Диа...!!!
    ...С болката
    славей
    в сърцето ми гнезди...
    трогна ме...твоето поетично откровение...
    с обич за теб.
Предложения
: ??:??