Аз ще бъда няма...
Аз ще бъда няма...
Палач... тълпа...
Аплауди и призиви...
Удар... Боли!
Камшик... и - следа!
Няма да моля за милост,
ще остана цяла - гордост!
Боли... но - удряй!
Не се вглеждай
в насълзените очи!
Ръката по-високо,
жестоко извивай!
То, сърцето - мълчи...
Нито стон, нито звук
при всеки удар...
Искаш да чуеш да моля?
Но как се моли една
неверница
за милост...
И грешна,
на колене -
цяла гордост...
Горене!
Резки и белези...
Не се ослушвай,
ще чуеш само тишината...
Тя по-страшно,
дори зловещо,
понякога ехти...
Вслушай се в тълпата!
"Давай!... Не! Помилвай я..."
Не се разколебавай,
удряй - нека ме боли!
С болката
славей
в сърцето ми гнезди -
ще сътворя
поема, достойна
за поет...
Удряй!
Аз ще бъда няма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диа-непокорна Всички права запазени
