11.11.2008 г., 17:14 ч.

Аз съм 

  Поезия » Любовна
702 0 13

Аз съм

жената, която те рисува

акварелно -

паднало врабче в пряспа сняг,

човчица отворило,

умирайки...

Аз съм,

която с топли длани

подрежда перата мокри,

с дъха си ги суши,

полет обещава

и клонче обич - за кацане

в небето -

аз съм твоето небе

и песента на чучулига

кога зората сипва...

и планински ручей съм -

ромоли и шепти:

аз съм, аз съм...

и за отмора

до топлото ми рамо

ветрец се спира,

че край мен струи живот

и делничен и вечен...

а ти разбра ли -

аз съм твоят рай,

аз съм жената,

която...

 

 

 

 

 

 

© Дима Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??