Аз съм
Аз съм
жената, която те рисува
акварелно -
паднало врабче в пряспа сняг,
човчица отворило,
умирайки...
Аз съм,
която с топли длани
подрежда перата мокри,
с дъха си ги суши,
полет обещава
и клонче обич - за кацане
в небето -
аз съм твоето небе
и песента на чучулига
кога зората сипва...
и планински ручей съм -
ромоли и шепти:
аз съм, аз съм...
и за отмора
до топлото ми рамо
ветрец се спира,
че край мен струи живот
и делничен и вечен...
а ти разбра ли -
аз съм твоят рай,
аз съм жената,
която...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
