9.02.2011 г., 13:57

Аз съм...

876 0 2

Аз съм...
Поглед, който те поглъща.
Емоция, тръпка... желание, коeто те побърква.
Страстта, която те изгаря отвътре.

Аз съм...
Сънят ти, който сънуваш.
Tвоят слънчев свят, който жадуваш.
Tвоят поглед, с пламък озарен.

Аз съм...
Tвоята най-съкровена мечта.
Усмивка, която гали лицето ти.
Сълза, бликнала от радостта.
И любовта, която стопля сърцето ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...