5.02.2011 г., 16:33

Аз съм...

747 0 4

С благодарности   към моята  приятелка Румяна Пелова ( rumpel), че ме вдъхнови и ми позволи този поетичен диалог:

 

rumpel                  Кой си ти, във мислите ми вплетен,

                               с очакване изпълнил мойте дни?

                              Аз, която тичах с ветровете,

                              след  теб вървя по твоите следи.

 

laramaylin          В мислите ти аз се раждам цветен

                             трепет страстен в твойте женски дни.

                             Остави на мира ветровете,

                             с мен, единствено със мен тръгни. 

 

rumpel                Кой си ти, през моя път преминал,

                             изваян и от огън и от лед?

                             Сама живях аз толкова години,

                             със тайна вяра, че ще срещна теб.

 

laramaylin         Неочаквано през твоя път преминах.

                            Огън съм. А ти си волна степ.

                            Чакаше ме толкова години.

                            Аз дойдох. За да остана с теб.

 

rumpel               Кой си ти? Сърцето ми те пита.

                            От паметта ми чезнат  твоите черти.

                            Познат и мой, през времето отлитащо

                            вървиш към мен незнаен... Кой си ти?

 

laramaylin       Остави сърцето да отгатне.

                           Паметта нетрайна е. Мълчи. 

                           Аз съм  Любовта. Най-непонятната.

                          Аз светът съм в твоите очи. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...