5 февр. 2011 г., 16:33

Аз съм...

748 0 4

С благодарности   към моята  приятелка Румяна Пелова ( rumpel), че ме вдъхнови и ми позволи този поетичен диалог:

 

rumpel                  Кой си ти, във мислите ми вплетен,

                               с очакване изпълнил мойте дни?

                              Аз, която тичах с ветровете,

                              след  теб вървя по твоите следи.

 

laramaylin          В мислите ти аз се раждам цветен

                             трепет страстен в твойте женски дни.

                             Остави на мира ветровете,

                             с мен, единствено със мен тръгни. 

 

rumpel                Кой си ти, през моя път преминал,

                             изваян и от огън и от лед?

                             Сама живях аз толкова години,

                             със тайна вяра, че ще срещна теб.

 

laramaylin         Неочаквано през твоя път преминах.

                            Огън съм. А ти си волна степ.

                            Чакаше ме толкова години.

                            Аз дойдох. За да остана с теб.

 

rumpel               Кой си ти? Сърцето ми те пита.

                            От паметта ми чезнат  твоите черти.

                            Познат и мой, през времето отлитащо

                            вървиш към мен незнаен... Кой си ти?

 

laramaylin       Остави сърцето да отгатне.

                           Паметта нетрайна е. Мълчи. 

                           Аз съм  Любовта. Най-непонятната.

                          Аз светът съм в твоите очи. 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...