5 февр. 2011 г., 16:33

Аз съм...

751 0 4

С благодарности   към моята  приятелка Румяна Пелова ( rumpel), че ме вдъхнови и ми позволи този поетичен диалог:

 

rumpel                  Кой си ти, във мислите ми вплетен,

                               с очакване изпълнил мойте дни?

                              Аз, която тичах с ветровете,

                              след  теб вървя по твоите следи.

 

laramaylin          В мислите ти аз се раждам цветен

                             трепет страстен в твойте женски дни.

                             Остави на мира ветровете,

                             с мен, единствено със мен тръгни. 

 

rumpel                Кой си ти, през моя път преминал,

                             изваян и от огън и от лед?

                             Сама живях аз толкова години,

                             със тайна вяра, че ще срещна теб.

 

laramaylin         Неочаквано през твоя път преминах.

                            Огън съм. А ти си волна степ.

                            Чакаше ме толкова години.

                            Аз дойдох. За да остана с теб.

 

rumpel               Кой си ти? Сърцето ми те пита.

                            От паметта ми чезнат  твоите черти.

                            Познат и мой, през времето отлитащо

                            вървиш към мен незнаен... Кой си ти?

 

laramaylin       Остави сърцето да отгатне.

                           Паметта нетрайна е. Мълчи. 

                           Аз съм  Любовта. Най-непонятната.

                          Аз светът съм в твоите очи. 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...