17.10.2013 г., 12:05  

Аз съм 2010

1.6K 0 5

Аз съм огънят - или пък тъмата.

Аз съм силен. Но също и слаб.

Аз мъжът съм - ала и жената.

Или торта - но и къшей хляб.

 

Аз смирение съм. Но и гордост.

Аз съм омраза. Ала и любов.

Уморен съм. Но и пълен с бодрост.

Древен съм - но и напълно нов.

 

Аз съм оръжие. Или пръст на съдбата.

Много корав - ала и уязвим.

Милиарди сме - или съм сам на Земята.

Паднал съм - ала съм непобедим.

 

Аз съм животът - див и първичен.

Или примирението - на смъртта.

Аз съм зараза. Или пък антисептичен.

Цветето съм, дето никне в прахта.

 

Много спокоен съм - но и вулканичен.

Неверник - защитаващ Божия храм.

Притеснителен съм - но и саркастичен.

Зная всичко - но всъщност нищо не знам.

 

Аз съм една съвсем миниатюрна прашинка.

Или пък съм невероятно голям.

Мога да ти дам една-едничка стотинка.

Ала мога и целия свят сега да ти дам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз съм една съвсем миниатюрна прашинка.
    Или пък съм невероятно голям.
    Мога да ти дам една-едничка стотинка.
    Ала мога и целия свят сега да ти дам.
    Прекрасно е!
  • Невероятно голям си! Браво! Поздрави от мен!
  • Радвам се, че сте го харесали! И още ще има.
    А това всъщност е повлияно от друго стихотворение.....
    Просто взех идеята!
  • Много ми хареса!
  • Хареса ми стиха Ви!Има интересна постройка-някакво противопоставяне и оптимизъм,финала е поразителен

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...