Аз съм и себе си, и никой.
И камък съм, и съм вода.
И вятър бил съм, и сърдито
съм късал корабни платна
Аз огън бях и силно светих.
Разпръсвах мрака и страха.
А тез, които пазих вечер
Убиха ме на сутринта.
Аз съм написаното слово
И всичко помня на света.
Но всяка сутрин аз наново
Откривам топлата вода
Аз съм и себе си, и всеки.
По залез аз ще се стопя.
Сред други сенки сиви, леки.
И ще възкръсна сутринта.
© Жеко Всички права запазени