2.06.2019 г., 1:47

Аз съм

827 0 0

Аз съм и себе си, и никой.
И камък съм, и съм вода.
И вятър бил съм, и сърдито
съм късал корабни платна

 

Аз огън бях и силно светих.
Разпръсвах мрака и страха.
А тез, които пазих вечер
Убиха ме на сутринта.

 

Аз съм написаното слово
И всичко помня на света.
Но всяка сутрин аз наново
Откривам топлата вода

 

Аз съм и себе си, и всеки.
По залез аз ще се стопя.
Сред други сенки сиви, леки.
И ще възкръсна сутринта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жеко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...