22.06.2008 г., 13:41 ч.

Аз Съм... Аз съм там... 

  Поезия » Друга
1039 0 34

Тишината

лази на пръсти

по тялото,

изтръпнали думите

носят нощта,

часовникът трака,

а всъщност

без време е,

нотката болка

е скрила деня…

 

Кафето ми пари

от липси,

от лудости.

Днес е миг

в момента

от

Има ме.

Търся смисъл

в утре,

в завинаги.

След сигнала ме няма -

довиждане.

 

И пак съм на пет.

И пак съм…

… момиченце.

С детски поглед

рисувам мечта,

крия я в себе си

хладна роса,

а пеперуди танцуват

със влажни крила,

точно в девет

заспивам

с дъжда…

 

Събуди ме,

когато е лято

и слънцето

пази небето за нас,

по ливадите тичам -

босонога и плаха,

лекокрила

разкрила

свойта душа,

прегърни ме,

за да тичам по залез

със плам…

аз Съм...

аз съм Там…

© Ем Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??