Аз Съм... Аз съм там...
Тишината
лази на пръсти
по тялото,
изтръпнали думите
носят нощта,
часовникът трака,
а всъщност
без време е,
нотката болка
е скрила деня…
Кафето ми пари
от липси,
от лудости.
Днес е миг
в момента
от
Има ме.
Търся смисъл
в утре,
в завинаги.
След сигнала ме няма -
довиждане.
И пак съм на пет.
И пак съм…
… момиченце.
С детски поглед
рисувам мечта,
крия я в себе си
хладна роса,
а пеперуди танцуват
със влажни крила,
точно в девет
заспивам
с дъжда…
Събуди ме,
когато е лято
и слънцето
пази небето за нас,
по ливадите тичам -
босонога и плаха,
лекокрила
разкрила
свойта душа,
прегърни ме,
за да тичам по залез
със плам…
аз Съм...
аз съм Там…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
