Аз Съм... Аз съм там...
Тишината
лази на пръсти
по тялото,
изтръпнали думите
носят нощта,
часовникът трака,
а всъщност
без време е,
нотката болка
е скрила деня…
Кафето ми пари
от липси,
от лудости.
Днес е миг
в момента
от
Има ме.
Търся смисъл
в утре,
в завинаги.
След сигнала ме няма -
довиждане.
И пак съм на пет.
И пак съм…
… момиченце.
С детски поглед
рисувам мечта,
крия я в себе си
хладна роса,
а пеперуди танцуват
със влажни крила,
точно в девет
заспивам
с дъжда…
Събуди ме,
когато е лято
и слънцето
пази небето за нас,
по ливадите тичам -
босонога и плаха,
лекокрила
разкрила
свойта душа,
прегърни ме,
за да тичам по залез
със плам…
аз Съм...
аз съм Там…
© Ем All rights reserved.
