20.05.2014 г., 7:08  

Аз съм майката свята

525 0 3

Аз съм майка грижовна

на полята размирни

и съм знаме бунтовно

шила нощем със сирма.

 

Във горите се вее,

а след туй – на конака!

На луната се грея

и герои оплаквам.

 

Аз съм майката тяхна

свободата копняла

и под родната стряха

хляб на всеки раздала.

 

И превързвала рани,

сълзи в ниви ронùла,

а на верни акрани

съм маята и сила.

 

Аз съм майка. Изпращам

с китка здравец войника

и полагам над плаща

на ковчега му китка.

 

Колко мъки в земята

съм познала и крия!...

Аз съм майката свята,

една дева Мария. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...