Аз съм майка грижовна
на полята размирни
и съм знаме бунтовно
шила нощем със сирма.
Във горите се вее,
а след туй – на конака!
На луната се грея
и герои оплаквам.
Аз съм майката тяхна
свободата копняла
и под родната стряха
хляб на всеки раздала.
И превързвала рани,
сълзи в ниви ронùла,
а на верни акрани
съм маята и сила.
Аз съм майка. Изпращам
с китка здравец войника
и полагам над плаща
на ковчега му китка.
Колко мъки в земята
съм познала и крия!...
Аз съм майката свята,
една дева Мария.
© Иван Христов All rights reserved.