Аз съм необходимият луд

23.12.2022 г., 21:14 ч.

Поезия

141 3 2

АЗ СЪМ НЕОБХОДИМИЯТ ЛУД

Сякаш някой отряза с нож

моята бърза мисъл.

Сякаш цяла полярна нощ

нищо не съм ти писал.

Ти излизаш през час по час.

Бъркаш в пощенската кутия.

А пък аз, мила... Аз

само дишам, работя и пия.

Отведи ме на някой връх

или просто бутни ме в бездната –

аз съм нито орел, нито плъх.

Аз съм просто щастлив безполезник.

Аз съм слънчице, дъжд, бучка лед,

вятър, жълъдче в зимна кория.

Не ми казвай поет, мила, не ми казвай поет,

че ми иде от мъка да вия.

Дай да легна на твоя скут.

Погали ме с коси – като блудница…

Аз съм необходимият луд,

без когото светът ще е лудница.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.