23.06.2021 г., 16:36

Аз съм нощта ти

918 8 19

Аз съм нощта ти. Слизам с луната,

наметната леко с лъчите и́.  

Тихо на пръсти, вървя към земята, 

да докосна любовни мечтите ти.   

Сред росна трева, с въздишка една,

по кожата ми събираш звездите. 

Докосваш ме нежно, а тази луна,

в лъчите си вплете съдбите ни.

Потъваш във мен и си целия звук,  

отекващ в крехката моя вселена.  

С вятъра стенещ, в пеещ капчук,   

откриваш колко съм истинска, земна. 

Аз съм нощта ти и нежно прегръщам  

всяка твоя въздишка, усетила сласт.   

Слизам с луната, в утро превръщам   

любовта, настанила се между нас.   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иви, Тане, благодаря ви, за милите и стоплящи коментари!
  • Хубаво е!
  • Магия си! Много нежна и чувствена поезия твориш, Скити!☺
    Браво!💖
  • Благодаря ти, Мари! 💖💖💖
  • Съжалявам, че не съм първа, но знам, че няма да бъда и последна, Скити!🌹 Много чувствена женска любовна поезия си ни поднесла, аплодирам те, миличка!👏🤗💕

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...