Скитницa
266 резултата
Дойде с топлина и със слънце,
с нежен цвят на плодни дръвчета,
събуди и последното зрънце,
стопли земята, прегърна полето.
На всяко цвете нежно зашепна, ...
с нежен цвят на плодни дръвчета,
събуди и последното зрънце,
стопли земята, прегърна полето.
На всяко цвете нежно зашепна, ...
26
3
4
Там където ангелите се раждат,
тишината в очакване е свела глава,
мракът отстъпва ужасен и изплашен,
озарен от любов се пробужда света.
Звън на камбанки с нежност вестят ...
тишината в очакване е свела глава,
мракът отстъпва ужасен и изплашен,
озарен от любов се пробужда света.
Звън на камбанки с нежност вестят ...
53
4
9
Прибрах си вятъра след зимата останал,
нали е скитник и моя сродна е душа…
През кръстопътища със него сме преминали,
все бърза, понякога опитвам да го спра.
Догоних го и тръгнахме през пролетта, ...
нали е скитник и моя сродна е душа…
През кръстопътища със него сме преминали,
все бърза, понякога опитвам да го спра.
Догоних го и тръгнахме през пролетта, ...
77
4
9
Обухме си цървулките протрити
и хукнахме напети из Европа.
Ръцете празни, пълни са очите,
кой каквото може да докопа.
А диви́м се в другите държави ...
и хукнахме напети из Европа.
Ръцете празни, пълни са очите,
кой каквото може да докопа.
А диви́м се в другите държави ...
147
4
19
На Г.
Знам, че си повей на вятъра тих,
толкова много неща искам да кажа…
Душата е бедна на думи… Щом има стих -
има надежда, има и пеперудена вяра. ...
Знам, че си повей на вятъра тих,
толкова много неща искам да кажа…
Душата е бедна на думи… Щом има стих -
има надежда, има и пеперудена вяра. ...
131
7
14
Времето мина, но оставам си същата -
малко птиче, а крилете последни.
Зове ни просторът, възкръсват чувствата.
Един на друг все така сме потребни.
Без сянка съмнение в кръвта да тече, ...
малко птиче, а крилете последни.
Зове ни просторът, възкръсват чувствата.
Един на друг все така сме потребни.
Без сянка съмнение в кръвта да тече, ...
173
4
18
301
5
37
198
7
17
Камината пламти,
в душите ни гори,
червено, тъмно вино в чашите ни има.
В очите ти искри
и светлина струи, ...
в душите ни гори,
червено, тъмно вино в чашите ни има.
В очите ти искри
и светлина струи, ...
258
3
13
Тя живее щом в сърцето я носиш,
топли те в дните пленени от студ.
Понякога бърза, недей да я пускаш,
нека остане при теб, не при друг.
Нека да бъде звездата на дните ти, ...
топли те в дните пленени от студ.
Понякога бърза, недей да я пускаш,
нека остане при теб, не при друг.
Нека да бъде звездата на дните ти, ...
311
11
19
374
14
26
Какво видях във тоз живот?
Не знам… достойно ли живях?
Какво за себе си направих,
какво за другите успях?
Когато стигна на финала ...
Не знам… достойно ли живях?
Какво за себе си направих,
какво за другите успях?
Когато стигна на финала ...
210
7
21
Сърцето ми направи своя реверанс,
усмихна се душевната ми суматоха,
получих от живота своят шанс
и той към теб ми даде вярната посока.
Видя в сърцето ми, че мога да обичам ...
усмихна се душевната ми суматоха,
получих от живота своят шанс
и той към теб ми даде вярната посока.
Видя в сърцето ми, че мога да обичам ...
228
6
15
661
9
48
Вървял ли си през времето към мен?
Открил ме в залеза на пурпурната грива,
обяздил всички сънища и нощ, и ден,
прегърнал залеза от болката изстиващ.
Към мен понесъл в пръсти слънчев пясък, ...
Открил ме в залеза на пурпурната грива,
обяздил всички сънища и нощ, и ден,
прегърнал залеза от болката изстиващ.
Към мен понесъл в пръсти слънчев пясък, ...
502
8
34
Сънувах, че се лутам в мрака –
измръзнала, по пътища от сняг.
Ти бе до мен, държеше ми ръката,
прогонвайки студа и всеки страх.
И газех на живота във калта, ...
измръзнала, по пътища от сняг.
Ти бе до мен, държеше ми ръката,
прогонвайки студа и всеки страх.
И газех на живота във калта, ...
280
6
15
Нов път блести пред мен сега
той гладък е и мами в здрача,
към него тази нощ отваря се врата
уверено в година нова да прекрача.
Старият, отъпках си го бавно! Упорито! ...
той гладък е и мами в здрача,
към него тази нощ отваря се врата
уверено в година нова да прекрача.
Старият, отъпках си го бавно! Упорито! ...
196
11
18
Колко сме горди…
и как живеем в заблуди.
Колко сме горди,
от гордост приятелства губим.
Колко сме горди, ...
и как живеем в заблуди.
Колко сме горди,
от гордост приятелства губим.
Колко сме горди, ...
295
7
8
Знам и тази нощ ще е вълшебна,
ще се слеят пак небето и земята,
отгоре ангел светъл ще погледне,
ще засияе в тъмното за нас звездата.
В тази тиха нощ блестят снежинки, ...
ще се слеят пак небето и земята,
отгоре ангел светъл ще погледне,
ще засияе в тъмното за нас звездата.
В тази тиха нощ блестят снежинки, ...
291
6
16
303
7
20
Така и не разбра, душата ми е птица,
разперила криле все иска да лети.
Добре го знам, съвсем не съм светица,
направила съм грешки много. И злини.
Душата ми е нежна, но ти не го разбра. ...
разперила криле все иска да лети.
Добре го знам, съвсем не съм светица,
направила съм грешки много. И злини.
Душата ми е нежна, но ти не го разбра. ...
348
5
16
Момиче съм слънчево, след вятъра тичам,
всяка пролет съм същата твоя любима.
Под цъфнали клони в любов ти се вричам,
но съм жена и много приличам на зима.
Топло лято е, не спирам все вятъра гоня, ...
всяка пролет съм същата твоя любима.
Под цъфнали клони в любов ти се вричам,
но съм жена и много приличам на зима.
Топло лято е, не спирам все вятъра гоня, ...
434
4
19
427
11
20
Нощта белее, скрила своята магия в сняг,
с блещукащи звезди наметнала небето.
Пъртина малка е проправил някой смел глупак
и тръгнал в студ и мраз да търси своята пътека.
Потъва в сняг. Напред върви към изгрев и мечти, ...
с блещукащи звезди наметнала небето.
Пъртина малка е проправил някой смел глупак
и тръгнал в студ и мраз да търси своята пътека.
Потъва в сняг. Напред върви към изгрев и мечти, ...
302
6
15
428
7
20
622
8
49
От очите ми капки дъжд се отрониха,
бяха с тъй соления вкус на морето.
Есенни сълзи, като листа се подгониха,
окрилени от вятър, полетяха в небето.
Заваля и окъпа душата с облаци бели, ...
бяха с тъй соления вкус на морето.
Есенни сълзи, като листа се подгониха,
окрилени от вятър, полетяха в небето.
Заваля и окъпа душата с облаци бели, ...
388
4
15
271
6
17
482
11
8
С теб се срещахме средата на времето
и мигът в своя блясък превърна се в ден.
Полетяхме с римите и прие ни небето,
танцуват душите ни несвършващ рефрен.
На времето спряло, потопихме се в пулса ...
и мигът в своя блясък превърна се в ден.
Полетяхме с римите и прие ни небето,
танцуват душите ни несвършващ рефрен.
На времето спряло, потопихме се в пулса ...
375
6
16
Пътека малка води към върха,
поела стъпките ни леки.
Крачим смело, оставяме следа
по горските пътеки.
Слънчев лъч в клоните играе, ...
поела стъпките ни леки.
Крачим смело, оставяме следа
по горските пътеки.
Слънчев лъч в клоните играе, ...
339
3
10
Тя крие косите си в' вятъра див,
усмивката своя в жълт минзухар.
В тревите се скита с поглед свенлив,
с цветни листа пръска есенен чар.
Тя свежо ухае на зряла смокиня, ...
усмивката своя в жълт минзухар.
В тревите се скита с поглед свенлив,
с цветни листа пръска есенен чар.
Тя свежо ухае на зряла смокиня, ...
327
2
14
Пак се изгубих сред есента
и съм сянка на листи отронени,
натежали от лятна тъга,
на земята покоя открили.
Но още нося лятото в мен ...
и съм сянка на листи отронени,
натежали от лятна тъга,
на земята покоя открили.
Но още нося лятото в мен ...
224
2
10
Небето все още си пази нюанса на най- нежното синьо,
все още по прашните пътища лятото носи си свежестта
и звездите нощем гледат с усмивка към морето любимо,
както ти ме поглеждаш и за теб съм мечтаната нощна звезда.
Полята си пазят капките бисерни по тревата с роса, ...
все още по прашните пътища лятото носи си свежестта
и звездите нощем гледат с усмивка към морето любимо,
както ти ме поглеждаш и за теб съм мечтаната нощна звезда.
Полята си пазят капките бисерни по тревата с роса, ...
203
2
9
На Г.
Частичка съм от твоят ден,
една луна съм, сънищата сгряла
и в мислите ти стих съм подреден,
до теб съм, дори и да ме няма. ...
Частичка съм от твоят ден,
една луна съм, сънищата сгряла
и в мислите ти стих съм подреден,
до теб съм, дори и да ме няма. ...
232
8
11
319
2
12
353
5
19
С жеравите лятото си тръгна,
залезът дори за тях заплака.
Есента с мъглите ме погълна,
и капчици дъждовни заваляха.
Есен заваля и в моята душа. ...
залезът дори за тях заплака.
Есента с мъглите ме погълна,
и капчици дъждовни заваляха.
Есен заваля и в моята душа. ...
425
1
7
Есента се оказа пристан за топли души,
неизгубили вяра и надежда открили.
Без любов и без рими, знам, умират звезди,
приюти ни небето, до болка раними…
Крилете ни пазят още своя волен размах, ...
неизгубили вяра и надежда открили.
Без любов и без рими, знам, умират звезди,
приюти ни небето, до болка раними…
Крилете ни пазят още своя волен размах, ...
241
4
9
622
9
13
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
