Скитницa
133 резултата
Лято е.
Юни, изпълнен с мечти.
Утрото кърши тънка снага,
гали ме слънцето с топли лъчи,
шепне: „Твой, само твой е деня.“ ...
  127  18 
Щом погледа ми огнен срещнеш
и подпаля водата в краката ти,
и това, че не съм безгрешна,
с болка е открила душата ти,
тогава сетивата ти изгарят в пламъка. ...
  117  12 
На брега в без пет ще те намеря,
до прилива и вълните в краката ти.
Там, където пясъка е твоя постеля
и се взираш на морето в необята.
Притихнал на плажа за мен ще мечтаеш, ...
  143  15 
  210  25 
Понякога много ми липсваш.
Понякога, само понякога…
В слънчогледи крия усмивката,
в очите ми дъжд е заплакал.
В песните, изгрева търся, ...
  160  17 
Пак се залутах. От къде да започна?
Неочаквано всичко се промени.
Сега съм друга. Събудих се боса.
Ходех на пръсти по свойте мечти.
Знам, домогвах се пак до съня ти. ...
  120  11 
Помниш ли,
аз съм същото усмихнато момиче
с рокля на точки и слънце в очите.
Същото, което до болка обичаш
и с него още гониш мечтите. ...
  192  19 
-Добро утро слънчице мило!-
се усмихна земята
и шепи разтвори да събере топлината.
С нежност помилва всеки храст,
всяка тревичка и на припек изложи ...
  152  14 
Музата ми я налегна пролетна умора.
Иска ми се нещо да напиша.
Тя ме гледа тъжна, строга
и ми казва: Остави ме да подишам!
Остави ме! Все до теб да съм не мога! ...
  194 
Не ми сваляй звезди,
аз искам утрото с теб да посрещна.
Не искам разкош… а – мечти,
искам вечеря уютна на свещи.
Не ми трябват големи букети ...
  185  18 
Може би си там, сред звездите,
запретнал ръкави за сенокос.
С развята от вятъра риза,
тревата пада при всеки откос.
После чистиш морното чело ...
  226  22 
  260  18 
Вървях, вървях, вървях…
А пътят към безкрая води.
С пречупени криле, изгубен Ангел бях
и криех се от хорските неволи.
Вървях, вървях, вървях… ...
  457  24 
Ти ми върна усмивката днес
и ме стопли в студената зима,
слънце донесе, пропука коравият лед.
Открих, че любов в сърцето ти има.
С много щастие днес ме дари ...
  642  31 
На чаша вино,
изпращам Старата.
Говорим си тихо,
догаря жаравата.
Тя бе искрица, ...
  203  13 
Проблясва лек, ефирен сняг
върху еловата горичка.
Вълшебството се случва пак,
в небето блесна и звездичка.
Там Ангелче крила разпери, ...
  400  30 
***
Само наша е нощта,
а сънищата вече са реалност.
Всичко истинско е и мига
е пясък в тяхната безкрайност.
В очите ти луна блести, ...
  392  13 
Тихо стъпвам. Влизам на пръсти.
Искам нежно да те докосна.
Ти си същият. Не задаваш въпроси.
Аз съм онази- сложната.
Тъжен заспиваш. С болка в очите. ...
  256  15 
Поскърцват дъските на старата шхуна,
пречупени мачти, полюшват вълните.
Не помни… Колко ли време измина?
Спомени плачат. Платна са очите.
Беше млада. Беше дива, безумна, ...
  330  17 
Знаеш ли защо е така? Защото…
Някой преди време е разграбил душите ни
и сега сме раними до болка.
Търсим нежност, внимание в дните ни,
до безкрай се препъваме в невъзможното. ...
  370  12 
Отново ще се връщам във съня ти.
С ръце ще ровиш в моите коси,
а те ще се пилеят като злато.
Сърцето с всеки удар ще боли.
И ще прегръщаш мрака вместо мен. ...
  347  17 
Прегърнах те…
и нежно те притиснах до сърцето си.
Помилва ме…
и вплете във косите ми ръцете си.
Докоснах те… ...
  441  21 
  328  12 
Под твоите рани, ноемврийски е дъжд.
В тях като сол, любовта е изгаряща.
Под твоите рани, животът кама е и нож.
Звезда и надежда, в тъмата изгряващи.
Под твоите рани, е купчина камъни. ...
  180 
По нощите ти ходя. До разсъмване.
Намирам сребърни луни в очите ти.
И стон от страст. Едно възкръсване.
Събудило копнежа на звездите.
По утрото ти чакам. Да прогледнеш. ...
  213  13 
Ще ти дам мечтите си на заем.
Но само на заем. После ми ги върни.
Под луната притихнали да мечтаем
неуморно как свирят щурци.
В мечтите ми любов ще откриеш ...
  335  14 
Изнизват се задъхани дните ни
и забравяме често за себе си.
Забравяме любовта в душите ни,
като лодки на кея отседнали.
Забързан светът ни е враг. ...
  266  17 
Отново крача в дъжда…
по разбитите улици на живота си.
Между делниците търся межда-
повярвала, че мога да плувам и в локвите.
Отново крача в дъжда… ...
  218  15 
Страннико,
Виждаш ли Октомври?
Спрял се е пред моята врата.
Потропва. Иска да го пусна. И да влезе.
Да остави есен в моята душа. ...
  484  29 
Изгубих се по залезите мокри
с танцуващите есенни листа.
Подгизнало небето се промъкна
в загадъчните тайни на нощта.
Вятъра студен да ме втъче реши ...
  193  16 
Изморени чадъри
прибрали мокри криле,
тъмни сенки, срещу вятъра онемели,
до есенно тъжно море.
Пясъкът стене под дъжд непослушен ...
  252 
Не затваряй очи,
нека аз първа заспя.
Погледай ме.
Помълчи.
Тихо докосни ми съня. ...
  163 
Есента те довя, като златно листо
и те вплете в косите ми буйни.
Вятър тихо запя и не зная защо,
но затупка сърцето ми лудо!
Пожълтелият лист, с есенен щрих ...
  205  15 
Има още много да се учи,
глутницата чужди не приема.
Даже да е вярно куче,
място там, не може да заема.
Алфа- мъжки е водача, ...
  182  15 
Дърво ли съм,
дълбоко спуснало в земята корени?
А есен е и пъстра вече е премяната.
Дърво, с ръце протягащи се клони,
небето да достигна, необятното. ...
  225  14 
Когато ме прегърне твоето- Обичам те!
Ще се разпилея като бездомна есен.
Ще се родя от вятъра, ще съм наричане,
като изгубена светулка в сняг и преспи.
Ще събличам чувствата си до премръзване, ...
  222  12 
  521  21 
  550  12 
Като кротък дивеч полегнал в краката,
времето се спря до мен и зачака.
Вятърни мелници посичат стеблата му,
есента листи изви и горко заплака.
Този вятър се влюби в тръстиката, ...
  268  20 
Не може да си тръгне лятото!
Не може! Хей така, да ме забрави!
Сега събрах си в шепи златото
на новите любови. И на стари.
Не може гръб да ми обърне. ...
  261  20 
Предложения
: ??:??