10.11.2018 г., 22:14  

Аз съм Пламен...

1K 5 8

Аз съм Пламен и живея

във обрулена страна,

но далеч ли съм от нея,

не струвам пукната пара!

 

Аз съм Пламен в мен гори...

и сърцето... и душата

в класни стаи и дори

във полето, в планината!

 

Аз съм Пламен и във вкъщи

не оставям пепелище!

Близките ми ме прегръщат,

че съм бащино огнище!

 

Аз съм Пламен и от мен

никой не пострада,

а огънят е отреден,

да гори във ада!

 

Аз съм Пламен и догарям,

но когато дойде краят,

пред Аллах ще отговарям,

дано ме прати в рая!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...