10.11.2018 г., 22:14  

Аз съм Пламен...

1K 5 8

Аз съм Пламен и живея

във обрулена страна,

но далеч ли съм от нея,

не струвам пукната пара!

 

Аз съм Пламен в мен гори...

и сърцето... и душата

в класни стаи и дори

във полето, в планината!

 

Аз съм Пламен и във вкъщи

не оставям пепелище!

Близките ми ме прегръщат,

че съм бащино огнище!

 

Аз съм Пламен и от мен

никой не пострада,

а огънят е отреден,

да гори във ада!

 

Аз съм Пламен и догарям,

но когато дойде краят,

пред Аллах ще отговарям,

дано ме прати в рая!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...