1.10.2006 г., 10:06

Аз съм поличба...

932 0 15

Аз съм поличба - изживяна до вярване.

Начертана пътека - извървяна до път.

От предишни животи навярно, оставен

тайнопис за посока при един кръстопът.

 

Аз съм оня стар отпечатък в душата ти,

сложен от Господ, с клеймо "До поискване".

А до него със знаци написа съдбата:

" Не забравяй никога нейното име."

 

Затова сега ти напомням на някого -

недошъл или тръгнал след съмване.

                        Любовта ни е път от поличбени знаци -

от небето  предречено  сбъдване.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мъдрост - това си ти!
  • Бллагодаря, Веси, Пинче!
    Здравей, мила Мон - явно си се познала някъде...
    Ще ти кажа нещо - най- често използваните оръжия на войнствената посредственост са ПРОВОКАЦИЯТА И ЛИПСАТА НА ОТГОВОРНОСТ къд думи и дела.АРГУМЕНТИРАНАТА ПОЗИЦИЯ й е напълно непозната, а ОБЕКТИВНОСТТА - непостижима, поради факта , че не вижда по- далеч от носа си... А всичко , което стои над нея й прави сянка... И тя се бунтува против него, тъй като не може спокойно да се радва на лъжливите слънчеви зайчета на НАРЦИСИЗМА СИ....
    Слънчев ден желая на всички ви!
  • поличба за добро...

    за любов си*
  • Браво!
  • Благодаря!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...