Аз съм поличба - изживяна до вярване.
Начертана пътека - извървяна до път.
От предишни животи навярно, оставен
тайнопис за посока при един кръстопът.
Аз съм оня стар отпечатък в душата ти,
сложен от Господ, с клеймо "До поискване".
А до него със знаци написа съдбата:
" Не забравяй никога нейното име."
Затова сега ти напомням на някого -
недошъл или тръгнал след съмване.
Любовта ни е път от поличбени знаци -
от небето предречено сбъдване.
© Бистра Малинова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
