Аз съм птица без крила.
Чудя се дали съществуват още хубави неща.
Чувам самотни , биещи камбани .
Виждам само дълбоки, люти рани.
Искам само любов ...
Аз съм птица без крила.
Представям си само по-добри неща.
Чувствам всичко със сърцето, докосвам студените му струни.
Тревожа се, че ще остана сама.
Плача, защото вече не вярвам в любовта.
Аз съм птица без крила.
Осъзнавам, че ще остана сам-самичка на света.
Казвам си – ще продължа.
Мечтая да срещна любовта. Опитвам се да я намеря.
Надявам се, че ще успея.
Аз съм птица без крила ...
© Мария Костадинова Всички права запазени