Не изгасяй пожари
от залези,
не пречупвай
усмивки от лед…
Аз съм ти
и със изгреви раждам се,
бродя, търся те,
питам навред…
Не руши
мойте замъци-сънища,
не прекъсвай
в среднощ моя бяг…
Аз съм ти
и рисувам сияния,
в очите си скрила мираж…
Не умирай
самотно,
погали тази сива луна…
Аз съм ти
и в косите ми вплетен е вятърът,
а очите ми - бистра река…
… и тиха съм…
тихо намирам те,
чувам всеки шепот в съня…
и с восъчни криле
прегръщам нощта…
аз съм ти…
и обичам те…
тиха…
Много!