Наблизо съм, ще ме познаеш
по лудия цъфтеж на млада ръж
и аромата на плодна земя,
напоена от вчерашен дъжд...
Ще ме чуеш - като шушукане,
като вятър, разгръщащ тревите,
като пролетно котешко мъркане,
скрито в клоните на върбите...
Аз отдавна изплетох пътеката
и пресъхнал ще дойдеш, разбира се!
Следвай пътя на нощните птици
и пчелите, понесли меда си...
И когато денят се стопява, и
мълчешком удължават се сенките -
зад завоя ще чакам притихнала.
Аз съм твойта река, намери ме!
© Рада Димова Всички права запазени