12 ene 2013, 16:25

Аз съм твоята река

  Poesía
680 0 1

 

 

                                   Наблизо съм, ще ме познаеш

                                   по лудия цъфтеж на млада ръж

                                   и аромата на плодна земя,

                                   напоена от вчерашен дъжд...

 

                                   Ще ме чуеш - като шушукане,

                                   като вятър, разгръщащ тревите,

                                   като пролетно котешко мъркане,

                                   скрито в клоните на върбите...

 

                                   Аз отдавна изплетох пътеката

                                   и пресъхнал ще дойдеш, разбира се!

                                   Следвай пътя на нощните птици

                                   и пчелите, понесли меда си...

 

                                   И когато денят се стопява, и

                                   мълчешком удължават се сенките -

                                   зад завоя ще чакам притихнала.

                                   Аз съм твойта река, намери ме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...