3.08.2010 г., 13:09

Аз съм ученик на този свят

1.4K 0 9

Аз не съм моето тяло, аз съм ученик на моето тяло.
Аз не съм моите очи, аз съм ученик на моите очи.
Нека моите очи да виждат.
Аз не съм син на майка си, аз съм ученик на майка си.
А не съм син на баща си, аз съм ученик на баща си.
Аз не съм брат на брат ми, аз съм ученик на брат ми.
Аз не съм родител на детето ми, аз съм ученик на детето ми.
Нека моят ум да вижда.
Аз не съм моят смях, аз съм ученик на смеха ми.
Аз не съм моите сълзи, аз съм ученик на сълзите ми.
Аз не съм моята любов, аз съм ученик на любовта.
Нека моите чувства да виждат.
Аз съм ученик на този свят.
Този свят не ми дава сигурност, той ми дава опит и мъдрост.
Този свят не ми дава щастие, той ми дава знание какво не е щастието.
Този свят не ми дава любов, той ми дава път към любовта.
Този свят не ми дава мъка, но ще я получа, ако не се уча.
Нека да видя света.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Зимников Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....