В любовта на моята болка

страдам, както кървя.

В страстта на нашата връзка

дъхът ти бе въздухът, който дишах. В спомените на нашите снимки - 

ти си прекрасна, мечтана жена.

В белезите на изневярата

червеното е цвета на кръвта.

Пълни са вените със сълзи, родени от теб.

Ти си любов! Ти си омраза! Ти си всичко:

Дете, Жена, Лъжа, Мечта.

Десетки жени стенат от моите устни, но стена ли аз сега?

Болката е моят оргазъм, любовница най-добра!

Сърцето спря да циркулира, на обратно сега кърви.

Вместо живот да ми дава, с будна смърт ме... ти дари.

Ти си замина. Любовта умря!

Дишам отрова.

Илюзия.

Лъжа.

Както твоя всяка дума, както всички твои дела.

Сега съм аз нов! Прероден.

В бронята на Новото начало.

Роди ме ти, в интереса на успеха си.

Мъж съм аз сега.

"Мъж значи Бог".

Всяко раждане, макар смъртна присъда да е,

аз съм вече мъж... не дете,

аз вече съм... Голям...

А може би се лъжа... не знам.