В любовта на моята болка
страдам, както кървя.
В страстта на нашата връзка
дъхът ти бе въздухът, който дишах. В спомените на нашите снимки -
ти си прекрасна, мечтана жена.
В белезите на изневярата
червеното е цвета на кръвта.
Пълни са вените със сълзи, родени от теб.
Ти си любов! Ти си омраза! Ти си всичко:
Дете, Жена, Лъжа, Мечта.
Десетки жени стенат от моите устни, но стена ли аз сега?
Болката е моят оргазъм, любовница най-добра!
Сърцето спря да циркулира, на обратно сега кърви.
Вместо живот да ми дава, с будна смърт ме... ти дари.
Ти си замина. Любовта умря!
Дишам отрова.
Илюзия.
Лъжа.
Както твоя всяка дума, както всички твои дела.
Сега съм аз нов! Прероден.
В бронята на Новото начало.
Роди ме ти, в интереса на успеха си.
Мъж съм аз сега.
"Мъж значи Бог".
Всяко раждане, макар смъртна присъда да е,
аз съм вече мъж... не дете,
аз вече съм... Голям...
А може би се лъжа... не знам.
© Калоян Патерков All rights reserved.