Ако вечер не чуя гласа ти,
ще остана
със будни зеници.
Ако сутрин не видя очите ти,
ще остане простора
без птици.
Нощем идваш желана в съня ми,
моя пламенна,
нежна любов.
Със тревога изпълваш деня ми,
но го правиш различен
и нов.
Аз те чакам, тъй както земята
чака тръпнеща
пролетен зов.
Както птици щастливи в зората
пея химни за тебе,
любов!
© Славка Любенова Всички права запазени